Поляната с многото дървета с камелии.

Дайзуке се обърна погледна тъпо Рикудо и каза - Ти,па кфо ски(в)аш ?

Рикудо се изправи с включен Ринн'еган на последно ниво и каза:

-"Ти заяждаш ли ми се!?"

Дайзуко отгоWори на Итачи - Мдам,проблем шо ?

Итачи каза
-Значи се срещнахме най - накрая ! къде е тя и какво и направи !?

-Ако ще се биете се махайте от тук. Това място го пазя от малка и се грижа за природата тук за това МАХАЙТЕ СЕ

Дайзуке каза - Хах,аз ли кво напрайх wе ...Тя сама си го направи we.Аз не стига че и спасих живота да не се наръга в сърцето...И после нещо и стана и аз ддз кво стана па ся мене питаш...

Рикудо каза:

-"Ок, ако някой иска да се бие с мен да казва."

След това пак си седна на земята и се облегна на дървото.

Рикудо извади цветето което Гурен му беше дала и се загледа в него.

-значи все пак го пазиш.

Каза Гурен като се усмихна.

-То няма да увехне поне докато съм жива.

Рикудо каза:

-"Да, хубаво е."

Итачи стана като се ядоса и каза на дайзуке
-Аз я обичах...но заради теб се прецака всичко !?!?

-Итачи успокой се подишай чист въздух и седна.

Рикудо прибра цветето и каза:

-"Бийте са някъде другаде."

Итачи въздъхна като каза
-Както и да е....разбираемо е да се случи с нея нещо...нали се пак беше мой близък човек...

-айде стига това място би трябвало да е спокойно и тихо а вие го направихте увеселителен парк.

Рикудо каза:

-"Аз нищо не прая, за това смятам да си поостана."

И Рикудо затвори очи облегнал се на един клон.

Гурен седна на земята и се загледа в мокун.

Итачи каза
-Никой неможе да ме разбере...след което допълни
-Аз си тръгвам..

Рикудо го погледна и каза:

-"Чао."

-Итачи много добре те разбирам и аз съм изгубила всичките си роднини приятели и сега служа на Орочимару-сама единствения ми приятел е МОкун за това спри да мрънкаш.

Каза Гурен като почна да гали Мокун.

Рикудо със затворени очи каза:

-"Да да, кой не е губил близки."

Итачи само я погледна узвобено и изчезна..

Гурен ленгна а МОкун легна до нея и бавно започнаха да заспиват.

Рикудо отвори очи и се огледа:

-"Така е по добре."

ама никой не му отговори и за пръв път поляната беше спокойна както си беше отначалото.