Поляната с многото дървета с камелии.

Рикудо я целуна и каза:

-"Радвам се."

Гурен се сгуши в него и не каза нищо

Рикудо също си я беше прегърнал и лежеше до нея като леко я галеше по едната ръка.

-Рикудо сега понеже много време отне моята глупост искам да ти се реванширам един ден ще ми казваш какво да правя.

П.П:Не приемам откъс моля те приеми само така ще ти се реванширам

Рикудо каза:

-"Ще помисля малко."

-щом решиш ми кажи какво искаш.

П.П:ако искаш и като прислужница ще се облека.

Рикудо каза:

-"Еми не искам да се биеш докато не си в перфектно състояние, и не искам да си губиш времето с мойте прищяфки, все пак не съм като ОРо да ти давам заповеди."

-Точно с твойте прищявки искам да се занимавам.

Рикудо каза:

-"Какво ще те направи щастлива?"

-Ам да ти изпълнвам прищявките

Рикудо я погледна и каза:

-"Искаш ли да живеем в моя замък в Амегакуре, сега като си напуснала Отогакуре, ще те търсят, а там хем ще си в безопасност, хем ще съм с теб."

-Ами добре.

Рикудо се усмихна и каза:

-"По късно, направо ще си избереш разположението."

-Добре но сега се връщаме към прищявките. Е какво ще желаеш.

Рикудо каза:

-"Гурен, искам да си починеш, до скоро се биеше и ми изглеждаш изтощена, нека тази вечер аз ти угаждам."

-Не аз ще се управя.

По едно време Гурен се изправи и погледна едно дърво.

Рикудо се обърна по корем, извади един кунай и започна да драска по един камък.

Гурен отиде до дървото и се загледа в една червена камелия.

Дайзуке подскачаше от клон на клон и накрая се спря и увисна на един като се клатеше и ги гледаше.

Дайзуке Шиоми интересно ми е твойта история.Моля прати ми я на ЛС че нещо немога да позная героя...

Рикудо каза на Гурен:

-"Гладна ли си?"

-МОже ли да вече да се прибираме.

Рикудо стана и подаде ръка като каза:

-"Да, хем съм се сетих за една перфектна стая за тебе във новия ни общ дом."

Гурен не каза нищо и те тръгнаха

П.П:Ти пиши