...Къщата на Темари...

Хдиан седна на земята

Темари седна на дивана и пак заплака...

-Не плачи моля те

Темари не каза нищо...

Хидан седддеше и я гледаше тъжно

Темари си каза на ум "Няма за какво вече да живя..."

Хидан седеше и я гледаше

Темари стана и отиде в кухнята и взе един нож...

Хиддан се затича на там хвана ножа метна го през прозореца взе другите ножове метна ги през прозореца взе кунаите и тях г метна и каза
-Няма да си правиш нищо

-Защо вече няма за какво да живея...
Каза Темари като продължаваше да плаче

-Не го прави

-Защо

-Защото не бива да го правиш сички те харесват пиятел си с сички

-Шикамару беше всичко за мен обичах го повече от живота си...

-Ще го забравиш

-Неискам да го забравя...

-Нямда да ти дам да си направиш нищо

Темари не каза нищо

Хидан хвана косата си и каза
-Нищо няма да си праиш

-Немога да живея без Шикамару той беше всичко за мен и все още го обичам...

Шикамару с бавна крачка се появи и погледна Темари право в очите

Темари го погледна

Шика се приближи и те бяха лице в лице като Шика не казваше нищ, а само я гледаше

Темари си отмести главата настрани и направи крачка назад

Шика и хвана леко брадичката като отмести главата и към него и каза със лек спокоен глас:Аз....аз не съмз атеб...вече...вече не съм предишния Шикамару...!